Калина Андролова: Надежда Нейнски не вижда около Васил Терзиев никакво ДС?! Изобщо не е права
Калина Андролова
Изобщо не е права Надежда Нейнски, че „ няма по какъв начин Държавна сигурност да взе участие в сформирането на евроатлантически кабинет “. Това наподобява единствено на пръв взор несъвместимо. Има няколко разреза. Първият е, че задачата на мимикрията на някогашната комунистическа власт беше точно да взе участие в посткомунистическата реалност идеално преоблечена.
Бившата комунистическа власт в никакъв случай не е имала желание да резервира своето въздействие във тип на „ комунистическо “ наличие. За да има добър живот, тя трябваше да се преобрази и да одобри нормите на евроатлантизма. Това първо.
И второ. Самите персонажи, свързани непосредствено с въпросните служби, за които Нейнски приказва, от дълго време не са плебеи на някакъв към този момент фиктивен в действителността стопанин. Това са хора, чиито връзки с предишното са просто мемоари, познанства и познание за схемите от началото на натрупването на капитала. Но с какво това ги задължава да са идеологически свързани с нещо от дълго време неживо, което им нанася имиджови вреди?!
Напротив, най-важната цел на тези хора беше разграничаването, изпирането и промяната на идеологическата им идентичност. Съвсем естествено.
Ако няма по какъв начин „ Държавна сигурност да работи за сглобяването “ на този кабинет, по какъв начин работи за издигането на Терзиев?!
Или Надежда Нейнски не вижда към Васил Терзиев никакво Държавна сигурност?! Омръзнал ми е този двоен критерий в обществената подправена реторика.
Надежда си мълчи, че Луканов назначаваше „ чистата “ десница (да не загатвам имена, че са й близки) за ръководство на страната и се разнасяха куфари от холдингите (точно като тези на Алексей) точно до водачите на въпросната „ десница “. Сега отново ни баламосват, че ТЕ не са ТЕ, а са някакви други. За разлика от всички десни популисти, чиито корени са във висшата комунистическа номенклатура, аз не считам Държавна сигурност за конструкция, която би трябвало да бъде унижавана, линчувана и употребена за популистка неприязън. В Държавна сигурност като във всеки различен бранш на комунистическата страна са работили и доста умни, свестни и всеотдайни хора, както надлежно е имало и доста връзкарски и патологични назначения на некадърници и подлеци. Това е всичко.
Не мога да приравня някой офицер, който е рискувал живота си във вражеска среда, с цел да работи за тогавашна България (комунистическа, само че България), и който би трябвало да има един куп качества, с цел да е ефикасен, с хора с тъмни и подли души, които са писали доноси за сътрудниците си по работно място. Не мога също по този начин да мисля за някои от невежите през днешния ден разрушители на страната ни и лакирани предатели, че са огромна големина, единствено тъй като са прислужници на преобладаващия сега глобалистки вектор!
